МИТЪТ ЗА "ТРАКИТЕ"
Науката "тракология" се появява през 20
в., създадена е от евреина Александър Фол и превърната в
семейна наука от неговата фамилия.
Използваната дума
"трак" е гръцки изговор на името на едно от тракийските
племена (вероятно травси или дерзики). В старогръцкият
език тя добива значение на "варварин,
чужденец". Тя става обидно прозвище на гръцките
пришълци за завареното балканско население. По значение е
подобна на "гяурин". Някои задават логичния въпрос, защо семейство
Фол не е създало и наука "гяурология" и защо не наричаме
населението на Балканите през 15-19 век "гяури".
Орфей в народна носия. Тя е с три цвята - бяло,
зелено и червено
Фол премълчава поразителното сходство между езика на "траките" и българския
език - съвременния говорим език, с който си служим.
...
МИТЪТ ЗА "СЛАВЯНИТЕ"
"Славяни" е политическа категория,
която се използва от 17 век - отначало сред хърватските
интелектуалци - и се разпространява масово през 18 век.
Означава желание за обединение на християните в Османската империя с
цел независимост.
Отначало "славянската идея" е използвана за
пропаганда от Австро-Унгария срещу Османската империя.
През 18
век тя навлиза в Русия и там е развита от Петър І и от Екатерина
Велика в национално понятие. С нейна помощ тези владетели
изработват единна национална идея за многобройните народи на
империята си - над 120 различни народности.
До 18 век никой източноевропеец няма понятие,
че е "славянин". Това е изкуствена идея, която се
разпространява по пътя на обществената пропаганда.
Прозвищата "склавини" и "словени" в
древността
Наименованието е древно. "Склавини" е друго име на гетите -
северните траки, според старите историци.
Едни го свързват с латинската дума за роби, други
- с българската "слово".
Според някои, византийското
прозвище "склавини" означава също и "еретици, нечестивци".
Когато
българските писатели от онези времена използват думата "словени", те
явно имат пред вид връзка с езика (слово) - хора, които са писмени
на определен език. Езикът явно е старобългарският, писмеността е
разпространената от Кирил и Методий. В онези времена хората са
знаели, какво имат предвид, днес ни се поднасят спекулации.
Славянин от
20 век. Грешката е вярна
Днес
Митът за "славянските народи" се поддържа с примера за
сродните езици на сърби, българи, руснаци, чехи, поляци и пр.
Всъщност за повечето от тези народи има ясни сведения, че са били
под българско културно влияние, а писмеността им е разпространена от
български мисионери в различни периоди. Езикът на тази писменост е
старобългарският. Реално групата "славянски езици" би трябвало да се
нарича Българска група езици. За Източна и
Средна Европа българският е това, което е латинският за романските
езици (от португалски, през френски, до румънски). Но никой
не говори за "романски народи".
Спекулациите започват, когато
руснаците наричат този език "славянски", а по тях - и другите
източноевропейски държави, които говорят на свои старобългарски
диалекти - местни версии на българския език.
ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕТО С "ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА
НАРОДИТЕ"
За да сме пришълци, старото население на Балканите
трябва да е изчезнало, а ние трябва да сме дошли отнякъде другаде.
Тук в помощ на историците на Великите сили идва една догма -
"Великото преселение на народите" в периода 4-7 век. То може да има
основания за Италия и други земи, където с падането на Римската
империя, народите се разместват.
Във всички времена и почти
навсякъде има разселвания на различни народи.
Но за Балканите
няма определени данни старото население да е изчезнало през 4-6 в.
Напротив - преди и след този период има пълна приемственост в
традиции, фолклор, обичаи, език и пр.
Антите
("славянски клон") всъщност са роднини на траките. "Славянските
божества" всъщност са тракийски.
Преди да станат "славянски", "Седемте славянски
племена" са седем гетски племена.
още=> КРАТКА ИСТОРИЯ НА МИТА ЗА
СЛАВЯНИТЕ
...
МИТЪТ ЗА "ПРАБЪЛГАРИТЕ"
И тоя народ го има само на хартия и никога
не е живял на земята.
Те би трябвало да са монголоиди (тюрки),
които обитават палатки (юрти) някъде на североизток от Черно море
или някъде в Азия. Повечето време нямат държава, но носят силни
административни традиции. Обикалят полетата със стадата си и не
живеят на едно място, защото са чергари, но строят монументални
каменни градове. Щом идват на Балканите, изведнъж усядат и престават
да обикалят. Езикът им изчезва в "славянското море", но се нарича
"български", а не "славянски". Те са монголоиди, но потомците им са
от бялата раса. Не помнят откъде идват - в "Именника" ясно пише, че
Аспарух идва от другия (северния) бряг на р. Дунав. Да идва от
по-далеч - не пише. Точно там, според Именника, управляват и
владетелите преди него - от другата страна на реката. Не е ясно, как
историята на една държава започва от шестия й владетел.
Почитат бог Тенгри и са езичници, но използват само
думата "Бог" ("Когато някой търси истината - Бог вижда...") и в
България няма никаква следа от името на азиатския бог "Тенгри" -
надписът "таггра" в неразчетено полуизтрито изречение може
да значи всичко и нищо.
Каквото
кажат историците - това рисуват художниците
Не донасят никакви стари азиатски монголски обичаи, но
в детайли познават и практикуват всичките обичаи на "изчезналите
траки". Така до днес. Ползват тракийските могили, за да погребват
своите големци и продължават да строят нови надгробни могили, същите
като тракийските.
Според днешните историци, владетелите им носят
тюркската титла "хан" или "кан", но самите те се наричат с
тракийската титла "рих" (резос) - цар, крал. Еспере-рих - така е
записано името на Исперих в единия вариант на Именника, Теле-риг -
съименник на тракийския цар Телеф, Кот-раг - съименник на тракийския
цар Кот (на гръцки Котис) и др. Титлата е сходна със западната
"рекс", "ригес" - крал. Другата титла, която използват (в Именника
на българските князе) е "княз".
Титла "ХАН" ИЛИ
"КАН" НЕ Е ЗАСВИДЕТЕЛСТВАНА в нито един документ или
археологически артефакт свързан с древните българи - тя е
фантазия. (Преди няколко години един изследовател дори
беше обявил прилична парична награда за представяне на
доказателство за титла "хан" или "кан" при българите и никой не се
отзова. Интересно е, че и волжки българи твърдят, че титлата "хан"
на техните владетели им е прикачена в днешно време, а в собствените
им извори, писани на арабски, титлата им е
"цар".)
А титлата "Канас у Биги" на трима наши владетели
- Омуртаг, Маламир и Пресиан - съвременниците им гърци превеждат като "Княз в Бога" (буквален
превод на гръцки - "от Бога/в Бога владетел").
Същото се оказва и за всеки друг пример за "тюркски,
ирански и памирски следи" при "прабългарите" - при
по-внимателна проверка се оказва, че уж ги има, ама не съвсем...
"Прабългарите" са по-стари от тюрките, но произлизат
от тях.
Иска се въображение, за да си ги представим.
още=> ЛЕГЕНДАТА ЗА АСПАРУХОВОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ И
ИСТИНСКИЯТ Й АВТОР
19.04.2011
